Малко теория за растерните форматите:

Пикселът (на английски: Pixel) е най-малкият елемент, който изгражда дадено цифрово изображение. Всъщност това е много малка точка с променливи цвят и яркост. Изображението се изгражда от множество пиксели, подредени в правоъгълна решетка с определена разделителна способност. Поради малкия размер на отделният пиксел човешкото око не вижда "точки", а възприема цялото изображение. Съществуват различни модели за представяне на цвета на пикселите, като най-често това става чрез три цветови компонента - червено, зелено и синьо. Отново малкият размер спомага цветовите компоненти да се възприемат от човешкото око като един общ цвят.

GIF (CompuServe Graphics Interchange Format)
Формата GIF е разработен през 1987 година от фирмата CompuServe за предаване на растерни изображения по мрежи. През 1989 година форматът е модифициран и са добавени поддръжка на прозрачност и анимация. GIF ползва LZW-компресия, която позолява "смачкването" на файлове, в които има подобни цветове (лога, надписи, схеми). Методът за компресия LZW (Lempel-Ziv-Welch) е разработен през 1978 година от Лемпел и Зив. При него идеята е близките цветове да се запишат като едно описание. Например, ако в една картинка има на 50 места розово то се запазва като едно и се указва къде ги има, а не като 50 цвята. GIF позволява записването на изображение и в режим Interlaced (през един ред по хоризонтал). Идеята е да видите картинката по време на зареждане в браузера (бел. авт. Моzilla Rulez). Другите екстри на този формат са възможността за настройка на прозрачност при определен цвят, така че той да бъде скрит, а през него да се види фонът, на който е сложен например. Подобна е и далаверката в един гиф да се наредят поредни фази на анимация, които да се показват в Mozilla през определено време и то като се използва гореспоменатата прозрачност! Кой не е завиждал за готин анимиран аватар? ;] Oсновното ограничение на този формат е, че в него може да има максимум 256 цвята, което е недостатъчно за печатане на принтер, да не става дума за правене на брошура, каталог или пък списание.

JPEG (Joint Photographic Experts Group)
В него е вграден алгоритъм, основан не на близки и еднакви елементи (както е при LZW), а на разлика между пиксели. Кодирането на данните става на няколко етапа. Първо графичната информация се конвертира в цветовия модел типа LAB (вижте карето Цветови модели), след това част от информацията за цветовете се отхвърля (в зависимост от реализацията на алгоритъма), после информацията се анализира на блокове от 8х8 пиксела. На всеки от тези блокове се дава цифрова стойност и спрямо указаната сила на компресия по-голяма или по-малка част от цветовете се обединяват. При отварянето му всичко протича в обратен порядък. Така може да получите картинка с размер от един до 500 пъти по-малък от BMP например, със същото качество. Има и подформати на JPEG. Baseline Optimized - няколко пъти по-добре компресирани, но не се четат от част от програмите за разглеждане и редактиране. Разработен е специално за Интернет, всички основни браузери го поддържат. Негов подформат е и Progressive JPEG, също правен за нета. Главната му особеност е в поддръжката на Interlaced режим на показване, т.е. през един ред на монитора. Като цяло най-добро и популярно е използването на този формат за запазване на картинки. И все пак имайте предвид, че ако искате от тях да извадите снимка на хартия и при ползване на по-висока компресия, тя ще се получи неособено добра. Като стана дума за това - ако имате дигитален фотоапарат, който снима в този формат, потърсете менюто за компресия и изберете минималната. По-добре да направите 50 качествени вместо 200 скапани снимки. А и картите за камерите вече не са толкова скъпи.

PNG (Portable Network Graphics)
Както и името показва, той е разработен за Мрежата с идеята да замести GIF. И той поддържа прозрачност и то не отсечена, а плавна. За разлика от GIF може да има неограничен брой цветове и като правило е по-малък като размер и значително по-добър като качество, поддържа се от всички браузери и платформи и мен ако питате, бъдещето е негово.

BMP (Windows Device Independent Bitmap)
Window$-ka работа. Единственото му предимство е, че изображението е качествено и се чете от всички програми под тази операционна система. Има поддръжка за 256 цвята и 16, 24 и 32-битова цветност, както и компресия RLE, която обаче не се чете от почти никоя програма... Има разновидност и за OS/2 Warp. Kaто цяло - BMP прави огромни (разбирай ГИГАНТСКИ файлове), не е популярен и не става за web. Ползва се главно оt авторите на PC Mania, за да не носят некачествени и почти неизползваеми JPG и дизайнерите да не се борят с тях като прасета с цяла тиква. :]

TIFF (Tagged Image File Format)
Това е най-разпространеният и надежден формат за качествен и коректен формат за предпечат. Платформено независим, поддържа прозрачност и clipping path (затворен контур, извън който информацията се скрива в програмите за предпечатна подготовка). Поддържа всички цветови модели, както и слоеве (layers). Може да се записва с LZW, ZIP и JPG компресии. Изображение, сканирано в TIFF, е ясно, чисто и готово за работа. Освен това то винаги може да бъде запазено и като всички останали формати. И все пак, ако то е веднъж записано като JPG и после презапазено като TIFF, работата е вече скапана...