За файловете

За файловете

Можете да свалите готови файлови темплейти за някой от нашите продукти!

Ако файлът е векторен - желателно е да е в следните формати: .ai; .eps.

! Файлове в посочените формати, които съдържат само изображения - не са векторни!
! Контурите трябва да са във вид на обекти!
! Текстовете да се в криви!
! Цветовете трябва да са зададени като PANTONE (спот) или CMYK цветове.
! За предпочитане е файлът да е с предварително зададени стандартни цветове!

Ако файлът е растерен - желателно е да се пази работния файл със слоевете /.psd, .png/ и при поискване - да се изпрати!

! За случаите, в които клиента е спазил всички изисквания за размери и цветност на файла - файловете да са във формат: .tif, .psd - с 1 плътен слой /флатнати/ и цветови модел CMYK.

 

Ако имате неясноти около определенията за векторни и растерни изображения - прочетете и по-надолу!


ТЕОРИЯ:

Графичните формати файлове са два основни вида - векторни и растерни. Векторни формати са логата и др. (разширения: EPS, AI, CDR, SVG, PS, WMF). Растерни формати са например снимките и bitmap-изображенията (разширения: JPEG, GIF, PNG, BMP).

Векторна графика е метод за представяне на компютърни изображения, при което те се описват с помощта на точки с координати, начина и типа връзка между тях (права линия, дъга и др.), както и запълването им - с един или няколко цвята и начина им на смесване, математически формули, функции, вектори и др. подходящи оператори. Най-просто казано, векторните формати са описателен вид файл по математически формули за контури (вектори) и запълването им. Използват се основните геометрични фигури (кръг, квадрат, триъгълник и т.н.), за да се постигнат по-сложни.  В допълнение може да бъде зададена информация за осветеност, перспектива и покритие. Счита се за противоположност на растерната графика, но това не е точно така. Векторното описание е принципно различен метод за съхранение на графична информация в компютърните системи. Предимствата пред растерните методи са:

  • малък обем на изходният файл
  • високо качество при различна степен на мащабиране
  • възможност за прилагане на неограничен брой деформации и трансформации - ротация, транслация, преобразуване и др.

Като основен недостатък може да се посочи невъзможността за пресъздаване на фотореалистични изображения. Затова много програми използват едновременно и двата метода като по този начин се възползват от техните предимства и се получават хибридни описания. Типичен пример са двата формата на две от популярните програми - Corel Draw (CDR) и Photoshop (PSD)- първият е насочен предимно към векторно описание, но в него може да бъдат внедрени растерни описания и обратното Най-популярните векторни формати са EPS, PDF, PS, както и вътрешните формати на армадата програми за графика и чертане (Adobe Illustrator, Corel Draw, Macromedia FreeHand, Windows MetaFile, Autocad и прочие).
Друга основна разлика между vector и raster e възможността един eps (стига в него да няма сложена картинка) да бъде увеличен стократно без да се прецака качеството на визията и големината на файла да порасне драстично! Това става елементарно - просто в описанието на точките и линиите се казва, че разстоянието меджу тях е 100 пъти повече! Това за жалост, не може да се направи с битмап картинка. При тях големината е фиксирана и всяка промяна в размера прави катринката все по-мътна и размазана.

Растерна графика се нарича представянето на изображенията като съвкупност от точки (пиксели), подредени в правоъгълна матрица. Нейните размери определят т.нар. разделителна способност на изображението. Тя се представя чрез означението dpi (dots per inch - брой точки на един инч разстояние). Друг начин е представяне на общия брой точки, съдържащи се по хоризонтала и вертикала - например 640х480 и т.н.
Всеки пиксел може да съдържа само един цвят. Колкото по-големи пиксели се използват при представяне на изображението, толкова неговото качество е по-лошо (губят се контурите, изображението изглежда назъбено). Решение на проблема е използване на по-фина растерна решетка, но това предполага по-голям размер на файла.
Съществуват многобройни формати за запис на растерни изображения. Най-елементарни са: BMP (Bitmap) и PCX, при които не се извършва оптимизация. Голяма степен на компресия се постига чрез формата JPEG (Joint Photographic Experts Group), но с цената на известна загуба на информация. Най-усъвършенствания файлов формат е TIFF (Tagged Image File Format). При него се извършва голяма степен на компресия, без загуба на информация за цветовете и пикселите.
Растерна графика се използва при съхраняването в цифров вид на фотографии и други подобни изображения.

Смесени формати. Повечето такива формати могат да съдържат в себе си освен вектори и вградени растерни картинки Сложността при смесените формати идва с прехвърлянето от една на друга програма и платформа, което се получава от различните алгоритми, използвани за построяване на векторите и описанието на растерните обекти.

 

Малко теория за растерните форматите:

Пикселът (на английски: Pixel) е най-малкият елемент, който изгражда дадено цифрово изображение. Всъщност това е много малка точка с променливи цвят и яркост. Изображението се изгражда от множество пиксели, подредени в правоъгълна решетка с определена разделителна способност. Поради малкия размер на отделният пиксел човешкото око не вижда "точки", а възприема цялото изображение. Съществуват различни модели за представяне на цвета на пикселите, като най-често това става чрез три цветови компонента - червено, зелено и синьо. Отново малкият размер спомага цветовите компоненти да се възприемат от човешкото око като един общ цвят.


GIF (CompuServe Graphics Interchange Format)
Формата GIF е разработен през 1987 година от фирмата CompuServe за предаване на растерни изображения по мрежи. През 1989 година форматът е модифициран и са добавени поддръжка на прозрачност и анимация. GIF ползва LZW-компресия, която позолява "смачкването" на файлове, в които има подобни цветове (лога, надписи, схеми). Методът за компресия LZW (Lempel-Ziv-Welch) е разработен през 1978 година от Лемпел и Зив. При него идеята е близките цветове да се запишат като едно описание. Например, ако в една картинка има на 50 места розово то се запазва като едно и се указва къде ги има, а не като 50 цвята. GIF позволява записването на изображение и в режим Interlaced (през един ред по хоризонтал). Идеята е да видите картинката по време на зареждане в браузера (бел. авт. Моzilla Rulez). Другите екстри на този формат са възможността за настройка на прозрачност при определен цвят, така че той да бъде скрит, а през него да се види фонът, на който е сложен например. Подобна е и далаверката в един гиф да се наредят поредни фази на анимация, които да се показват в Mozilla през определено време и то като се използва гореспоменатата прозрачност! Кой не е завиждал за готин анимиран аватар? ;] Oсновното ограничение на този формат е, че в него може да има максимум 256 цвята, което е недостатъчно за печатане на принтер, да не става дума за правене на брошура, каталог или пък списание.

JPEG (Joint Photographic Experts Group)
В него е вграден алгоритъм, основан не на близки и еднакви елементи (както е при LZW), а на разлика между пиксели. Кодирането на данните става на няколко етапа. Първо графичната информация се конвертира в цветовия модел типа LAB (вижте карето Цветови модели), след това част от информацията за цветовете се отхвърля (в зависимост от реализацията на алгоритъма), после информацията се анализира на блокове от 8х8 пиксела. На всеки от тези блокове се дава цифрова стойност и спрямо указаната сила на компресия по-голяма или по-малка част от цветовете се обединяват. При отварянето му всичко протича в обратен порядък. Така може да получите картинка с размер от един до 500 пъти по-малък от BMP например, със същото качество. Има и подформати на JPEG. Baseline Optimized - няколко пъти по-добре компресирани, но не се четат от част от програмите за разглеждане и редактиране. Разработен е специално за Интернет, всички основни браузери го поддържат. Негов подформат е и Progressive JPEG, също правен за нета. Главната му особеност е в поддръжката на Interlaced режим на показване, т.е. през един ред на монитора. Като цяло най-добро и популярно е използването на този формат за запазване на картинки. И все пак имайте предвид, че ако искате от тях да извадите снимка на хартия и при ползване на по-висока компресия, тя ще се получи неособено добра. Като стана дума за това - ако имате дигитален фотоапарат, който снима в този формат, потърсете менюто за компресия и изберете минималната. По-добре да направите 50 качествени вместо 200 скапани снимки. А и картите за камерите вече не са толкова скъпи.

PNG (Portable Network Graphics)
Както и името показва, той е разработен за Мрежата с идеята да замести GIF. И той поддържа прозрачност и то не отсечена, а плавна. За разлика от GIF може да има неограничен брой цветове и като правило е по-малък като размер и значително по-добър като качество, поддържа се от всички браузери и платформи и мен ако питате, бъдещето е негово.

BMP (Windows Device Independent Bitmap)
Window$-ka работа. Единственото му предимство е, че изображението е качествено и се чете от всички програми под тази операционна система. Има поддръжка за 256 цвята и 16, 24 и 32-битова цветност, както и компресия RLE, която обаче не се чете от почти никоя програма... Има разновидност и за OS/2 Warp. Kaто цяло - BMP прави огромни (разбирай ГИГАНТСКИ файлове), не е популярен и не става за web. Ползва се главно оt авторите на PC Mania, за да не носят некачествени и почти неизползваеми JPG и дизайнерите да не се борят с тях като прасета с цяла тиква. :]

TIFF (Tagged Image File Format)
Това е най-разпространеният и надежден формат за качествен и коректен формат за предпечат. Платформено независим, поддържа прозрачност и clipping path (затворен контур, извън който информацията се скрива в програмите за предпечатна подготовка). Поддържа всички цветови модели, както и слоеве (layers). Може да се записва с LZW, ZIP и JPG компресии. Изображение, сканирано в TIFF, е ясно, чисто и готово за работа. Освен това то винаги може да бъде запазено и като всички останали формати. И все пак, ако то е веднъж записано като JPG и после презапазено като TIFF, работата е вече скапана...


Ами това е от нас! Дано сме ви помогнали!